Смяна на ЕГН – кога е възможна, как става и реални данни

Единният граждански номер (ЕГН) е уникален 10-цифрен код, който идентифицира всеки български гражданин. Той съдържа информация за датата на раждане, пола и поредността на вписването. Въпреки широко разпространеното мнение, че ЕГН не може да се променя, българското законодателство допуска ограничени и строго регламентирани случаи, в които това е възможно.

В тази статия ще разгледаме кога може да се промени ЕГН, как протича процедурата, какви са последствията и защо тази възможност трябва да се използва внимателно.

В какви случаи може да се смени ЕГН?

Смяната на ЕГН се допуска само при наличие на обективна причина, като например:

1. Грешка в датата на раждане – когато при вписване в системата е допусната техническа неточност, която не отговаря на акта за раждане.

2. Грешка в пола – ако деветата цифра в ЕГН не съответства на биологичния пол, отбелязан в гражданските регистри.

3. Осиновяване – когато дете получава нови данни и семейна принадлежност.

4. Смяна на пол – при съдебно призната промяна на пола, което налага нов ЕГН.

5. Друга съдебна причина – напр. в случаи на защита на самоличността или злоупотреби, при които съдът постановява смяна.

❗ Важно: Смяна на ЕГН по желание – например по суеверие, лични предпочитания или неудобство от цифрите – не се допуска.

Какви са законовите основания за смяна?

Смяната на Единния граждански номер се регулира от Закон за гражданската регистрация (чл. 77) и Наредба № РД-02-20-9 от 2012 г. Според тях ЕГН може да бъде променено в следните случаи:

• Техническа грешка в датата на раждане;
• Грешка в пола (деветата цифра);
• При осиновяване;
• При официална, съдебно призната смяна на пола.

Всяка друга причина се счита за неоснователна и ще бъде отхвърлена от съответната администрация или съд.

Процедура за смяна на ЕГН

Съществуват два основни начина за промяна на ЕГН: административен и съдебен ред. В зависимост от случая се прилага съответната процедура.

А) Административен ред

Използва се, когато има техническа грешка, напр. грешна дата или неправилно изчислен пол. Стъпките включват:

• Подаване на заявление в съответната общинска администрация;
• Представяне на акт за раждане, лична карта и, при нужда, двама свидетели;
• Проверка от служител и корекция при одобрение.

Б) Съдебен ред

При по-сериозни случаи като промяна на пол, осиновяване, или когато грешката не може да се коригира административно.

• Подаване на искова молба в съда (по Граждански процесуален кодекс);
• Провеждане на дело с представяне на документи и становища;
• При съдебно решение – корекция в гражданските регистри и издаване на нов ЕГН.

Последици от промяна на ЕГН

След смяна на ЕГН настъпват редица административни промени:

• Издава се нов личен номер (ЕГН);
• Необходимо е да се сменят лична карта, шофьорска книжка, паспорт, здравна книжка и други документи в срок от 30 дни;
• При неспазване на срока се налага глоба до 150 лв.

Допълнително, всички регистри – здравни, образователни, банкови и други – трябва да бъдат актуализирани. Това се случва автоматично в някои институции, но в други – се изисква подаване на заявление.

Остава ли следа от старата регистрация?

Да. Смяната на ЕГН не изтрива старата информация. В системата на ГРАО остава връзка между стария и новия ЕГН, така че институциите и органите на реда имат достъп до историята на промените. Този механизъм е въведен, за да се предотвратят злоупотреби със самоличност.

Колко често се сменя ЕГН?

По официални данни, към февруари 2024 г. над 94 000 души са с променено ЕГН. Тази цифра включва основно случаи на:

• Грешки при издаване на първоначално ЕГН;
• Смяна след осиновяване;
• Смяна след съдебна промяна на пол.

Липсва централна публична статистика, но броят е относително нисък на фона на населението и сложността на процедурата.

📌 Реални примери и усложнения

Един от най-обсъжданите случаи е този на нотариуса Мартин Божанов, убит през 2022 г. в София. В хода на разследването се установи, че той е имал две ЕГН-та, в резултат на съдебна промяна. Макар причината да е била формално легитимна, случаят повдигна много въпроси за:

• Липсата на строг контрол при повторни смени на ЕГН;
• Потенциалните злоупотреби при прикриване на самоличност;
• Необходимостта от по-ясни правила след пълнолетие.

Това доведе до предложения за забрана на смяна на ЕГН след 18-годишна възраст, освен при изключителни обстоятелства.

Обобщение

Финални думи

Смяната на ЕГН е възможна, но тя не е право по избор, а изключение, предвидено само при доказана нужда. Процедурата е стриктно регламентирана, оставя следа в системата и води до значителни административни последици.

Макар възможността за промяна да е важна в някои житейски ситуации, липсата на централизиран контрол и разнородната съдебна практика поставят реален риск от злоупотреби. Затова законодателни предложения за ограничаване на възможността за смяна след пълнолетие са напълно оправдани.

📌 Ако имате съмнение за неправилно вписано ЕГН или преминавате през процедура на осиновяване или смяна на пол, консултирайте се с общината или адвокат по гражданско право. Така ще имате реална представа какво да очаквате, какви ще са сроковете за изпълнение и дали е възможно да се случи във вашия случай.